Искам някой ден , когато затворя очите си завинаги, да умра със усмивка на уста. щастлива, че съм живяла истински, с всичките грешки, проблеми, но и със сбъднатите мечти. Да заспя и да знам, че съм живяла може би не живота , който съм мечтала, но моя живот. Не този живот, който другите изискват от мен. Не живота, който ТРЯБВА да живея, а този, който искам. Може би луд, неприличен, неподходящ, глупав и безумен,  но само мой. Уникален, защото никой никога не може да бъде на моето място. Да, незаменими хора няма, но и никой не е като някой друг. И това му е хубавото на този свят,че може да си само за миг на земята, но си единствен...и този миг е само твой. И само ти имаш правото и възможността да го изживееш, както ти идва, както ти стиска. Биг искала да имам повече кураж, за да изживея мечтите си и смелия си луд живот:)) пожелавам си го, пожелавам го и на вас, които четете това: много кураж и смелост, за да изживеет този кратък живот, както ви се иска, без задръжки и с по- малко предразсъдъци:)))