Мразя това усещане, че изоставам. Не само, че съм назад, далеч назад, но и мразя тази гадна тръпка в корема, топката в гърлото, че мен ме няма. Не съм там, където са другите. И не знам кое е по- ужасяващо- страхът, че изоставам от другите или страхът от самотата?... Ужасяващата мисъл, че няма никой до мен. Не реално. Духовно. Душевно. Има ли по- голям ужас от това да си заобиколен от хора, а да си сам? Да искаш да крещиш...и да крещиш...а никой да не чува.
Заобиколени сме от толкова много материални , посредствени, глупави неща. Отмиращи неща. Тленни. Бездуховни. Непотребни след еднократна консумация. В това се превръщаме бързо и ние . Хора, събудете се! Вие сте роби! Д. Морисън го каза. Преди 30 години. И беше прав. И днес е прав. Ние сме роби. В плен сме на материалното. На политиката, икономиката, петрола...В плен сме на лъжи и лицемерие. Роби сме на вечния човешки враг- предразсъдъците, които спират прогреса, еволюцията. Спират интелекта. Опитват се да възпрат и душата. Дано не успеят...